Читаем Сиромахкиня ((Балада)) полностью

Сиромахкиня ((Балада))

Проза / Классическая проза 18+

Йоще зима не минува!Силен вятър вее с бяс,Малки Сечко зле върлува,камък пука се от мраз.В улиците запустели,лежат снегове дебели,всичко нямо и се крий,само вълк понявга вий.Там край село, без оградамалка къща се крепи,всред отколешна грамадавсичко около й спи.Вътре майка е клетницаи две мънички дечица,бледни, голи, в тъмен кът,тръпнат, охкат и мълчът!Три напрашени полици,ледни зидове кат мраз,две-три спукани паници,вехтък един коностас;една хурка без къделя,една скъсана постеля,де стояха плачешком —ето скудният им дом!Във огнище не блещуканито искрица огън;веч отколя, зла прилука,изгоря и сетний пън!А фъртуна мразовитавей из стряхата пробитаи горките две децабърчат бледи си челца…Студ и кърви!… Дяца мръзнат,ту във майка си се взрат,ту в огнището и зъзнат,ту от треската горят;от три дена не са ели,жив човек не са видели,късче хляб да им даде,а пък сняг се не яде.Хори милостиви веч не дават,че се не боят от гряхил че се и те лишавати са в нужда като тях.А пък зимата е тежказа неволята човешка,деца будни като в сънвикат: „Мамо! Хляб! Огън!“Няма помощ, ни надежда,плаче майчино сърцеи горчиво тя поглеждакак простират й ръце!„Тежък грях ли съм поела,майка ли ме е проклела,та ми, боже, ти пратития мъки, теготи?!Мъж ми Петър ме забрави,не се чува по светът,с тия дяца ме оставина ръце ми да измрът!Що да чиня, що да сторя?С какво да ги приговоря?Как да ги нахраня аз,да ги стопля в тоя мраз?Ох, да прося с блага верамилост в людските сърца,може би аз да намерахляб за моите деца,може йоще да са живихора харни, милостиви:без тях господ грешни насне би държал нито час!“Става клета сиротица,пред икона постоя.— Трайте, милички дечица! —и изскокна из врата.А веявицата снежнавън на пътя я присрещнаи на бузи й смразинейни жалостни сълзи.Вледенена тя се лутаи измъчена от глад,една нова вратня бута,влиза у един богат…На сърце й премалява:първи път за хляб решаватя ръка да си простре —струва й се, че ще мре!— К’ва е тая просякиня? —стопан вика с гневен глас— Аз съм клета сиромахкиняи за помощ моля вас!— Бре! Какво ми тая дрънка?Изпъдете я навънка!Триста просяка на денидат дрипави при мен.Полумъртва тя се връща,дома стига с голям труд.И заваря в свойта къщагладни дяца, плач и студ.В скръб полита кат несвяснаи студено й телопада в голото легло.Скоро нейний дух утихва.Тя поглежда в коностаси във него се усмихваматер божия тогаз…Чудо!… Ликът оживява,гледа, мърда, приближава.Но веднага с трясък, с звънизгърмя каляска вън.Слуша: хлопват се вратата!Тя се вярува едвам…— Боже мой! — викна клетата —Петър нейн влиза сам!Хубав, пременен, учуден…— Как! Такъв живот ли труденти прекарваш — вика той. —О, страдалний ангел мой!И прегръщат се и двамас тайни сълзи и без глас:— Татко ви дойде си, мама,господ се смили за вас!Няма веке да търпитестуд и гладни да стоите!И децата с вид благатфърлят се на бащин врат.— Кочияш! — извика Петър, —впрягай коне бързишкоми да бягаме кат ветъркъмто моя хубав дом!Бърже сядат в колесница,тя и Петър, и дечицаи по снежний гладък пътконе вихрено търчът.Тя се тихом опрощавас родни улици, селои едвам си наумяваза предишното тегло.Тя съзира от колатазлият стопан на вратата:— Не се сърдя — му каза, —аз честита съм сега.Коне бягат буйно, силнобичът пляска и плющи.Петър пита я умилно:— Още любиш ли ме ти? —А тя със сърце благатко,пълно от възторг голям,ту усмихва му се сладко,ту децата милва там.Зимний ден се веч преваляи небето се стъмни,а колата се търкаляйощ по снежни равнини.Но веднага, в полумрака,те зърнаха през гъстакахубав дом и светлинаи колата там стигна.И слугите свойте гостиги посрещнаха завчаси със думи благи, простипоздравиха ги тогаз…В топла стая вси влезнаха,до огнището седнаха…Сладко! Мрак и студ навън,вътре буен грей огън!Веч вечерята, готова,чака да я почетат,на трапеза ореховатопли ястия стоят.Сладко майката благатаза вечерята богатакани чеда, кани мъж…Но… се буди изведнъж!Види старата си къщаи във нея студ и мрак,и неволята е съща,и децата гладни пак.Тя се страшно разтреперваи не смее да поверва!Леден я побива пот…Гасне нейния живот…Ден минува, друг настава,буря по небето вий,а жената нито шава,нито яде, нито пий,и децата все си пискат,от майка си хлебец искат,а тя с цъклени очигледа страшно и мълчи.Подир два дни пред носилос бързи крачки ходи поп,във ръка държи кадило,пее песнята за гроб.А след бедната клетницаплачат мънички дечицаи гласът им, леден веч,вятър носи надалеч.

Фантастика

Любовные романы

Приключения

Детективы и Триллеры

Деловая литература

Дом и семья

Искусство, Искусствоведение, Дизайн

Компьютеры и Интернет

Литература для детей

Наука, Образование

Прочее

Техника

Справочная литература

Поэзия

Фольклор

Жанр не определён

Военное дело

Зарубежная литература

Знания и навыки

Лёгкое чтение

Родителям

Серьёзное чтение

Проза

Старинное

Религия, духовность, эзотерика

Учебники и пособия

Юмор

Документальная литература

Драматургия

Читаем Сиромахкиня ((Балада)) полностью

Сиромахкиня ((Балада))

Похожие книги

Барнеби Радж

Будденброки

Улица Ангела

Лира Орфея

Творчество

Все жанры

Читаем Сиромахкиня ((Балада)) полностью

Сиромахкиня ((Балада))

Похожие книги