Читаем Разходка до Баняса полностью

Разходка до Баняса

Проза / Классическая проза 18+

(Посрещането на руските войски) — Да идем да видим войските на царя!— Да идем — със радост каза ми другаря.Тръгнахме. Ден красен. От синият сводпролетното слънце пръскаше животи светлост, и радост по цяла природа.Из улици градски шумеше народа.Стигнахме „шосето“1. Април-чародейвсичката си хубост щедро тука лей.Птички чуруликат в листата зелени,славеите пеят в страстно упоеньелюбовни си химни в тъмний дърволяк.Небето е синьо и въздухът — благ.В сенките приветни, с накити богатимяркат се красиви вили и палати,при зноеве летни приюти на хлади на покой весел за охолний свят.По-далече гледам равнини засмении градини полски пъстро насадени,де българский потен, беден градинарвъв мразове, в киши, под слънчовий жарс земята се бори да найде прехраназа жена, за дяца и дан за султана…А зад тях на север в мъглявий просторсе мяркат недвижни и спират ни взор,в облаци покрити, сините Карпати.Поля, мене чужди, гори непознати,цъфтете, цъфтете под тоз небосвод!Вий пълни сте с хубост, обилни сте с плод,вам нека се радват, нека ви обичат…Децата ви нека рай да ви наричат…Цъфтете, цъфтете, прекрасни страни!Но ваший вид ясен не може пленитогоз, кой е расъл във раят славянски,тогоз, кой е дишал въздуха балкански.Мила Българио! Хубава си ти!В тебе всичко зрее и всичко цъфти…Твоите долини чисти, благоплодниимат в себе всички прелести природни.Божата десница щедро наградис дарове най-скъпи твоите гърди;плугът, кой те пори, потът, кой те кваси,даряваш ги щедро, кат майка деца си.Пътувал съм ази по тебе навреди навред прекрасен беше твоя глед!Скитал съм край твойте брегове засмени,що ги прохлаждава Дунава студени,ходил съм при Струма, коя тихо пее,и в местата, дето Марица се лее;виждал съм отблизо твоите скалии твойте балкани, и твойте орли.Хубава си, земльо, и благословенакат градина цветна, кат жена засмена,всичко в теб е пълно с плод и благодат,хълмите ти — с грозде, горите ти — с хлад,полята ти — с ниви, гърдите ти — с щедрост,реките ти — с злато, небето ти — с ведрост,селата ти — с радост, с хора и с моми,градините — с рози, а те — с миризми:теб всичко е дала светата природа!Едно само нямаш… Ох, нямаш свобода!„Идат!“ Аз стреснах се. От ближния хълмвятърът принесе топоти и гръм.Прах гъстък вдигна се. Към нази препускас пряпорци развети конницата руска…Аз гледах, аз гледах. Те идеха там!От радост, вълненье поимах едвам…Сърце ми безумно в гърдите туптеше,чувство едно тайно душа ми мрачеше,тъй как се премрежват нашите очиутром, кога зърнат първите лучи,тъй как кога срещнем на прага си простиот много години очаквани гости.Те идеха с песни на врани коне!(Като че на сватба, а не на клане.)Русите! Това са, аз си хоротувах,за кои мечтаех, за кои сънувах,за кои народа плачеше до днеси с вяра търпеше страшната си чест;кой в своите скърби сладко се тешеше,името им само като споменеше,и всред толкоз мъки, мрежи, изпитни,нито на миг свойте чувства не мени.Заветната вяра, дори господ чу го,едно поколенье връчваше на друго;на кои в ума си, малки ощ деца,виждахме със трепет мъжките лица;за които вечер (о, как сладко беше!)баба ни във къта, като ни сбереше,с разкази чудесни душа ни пленеше.Те идеха стройно и пееха там.И тяхната песен като в някой храмсе пръскаше гръмко вред под небосводаи лейше в гърдите мисъл и свобода.…………………………И завчас в ума си като в лудория,кървава и страшна видях България,покрита със рани, покрита с позор,че вдига ръце си към синий простор!…………………………И кат си представих дългото чернилои нашто безчестно и скотско теглило,майчините сълзи, братовата скръби на моят татко посинелий гръб…И кат си преставих тия мъки черни,ужаси нечути, ядове безмерни,игото отвътре и срамът отвън,Перущица в кърви и Батак в огън;и като изглеждах тез войни отбрани,тез конници горди, на война призванипод същото знаме, под същий закон,от Урал, от Волга, от Двина, от Дон,борци неуборни, силни и високи,със сулици дълги, със шашки широки,с шапки накривени, с развяна коса,с радост във очите, с песен на уста;и кат гледах тия силни ескадрониулани, хусари, войнствени драгони,на степите дяца, родени за бой,волни кат небето, буйни кат порой,и като помислих, че всичките тияидат да умират зарад България,и кат си помислих, и като гледахвсичко туй — плаках!

Букурещ, юни 1877

Фантастика

Любовные романы

Приключения

Детективы и Триллеры

Деловая литература

Дом и семья

Искусство, Искусствоведение, Дизайн

Компьютеры и Интернет

Литература для детей

Наука, Образование

Прочее

Техника

Справочная литература

Поэзия

Фольклор

Жанр не определён

Военное дело

Зарубежная литература

Знания и навыки

Лёгкое чтение

Родителям

Серьёзное чтение

Проза

Старинное

Религия, духовность, эзотерика

Учебники и пособия

Юмор

Документальная литература

Драматургия

Читаем Разходка до Баняса полностью

Разходка до Баняса

Похожие книги

Барнеби Радж

Будденброки

Улица Ангела

Лира Орфея

Творчество

Все жанры

Читаем Разходка до Баняса полностью

Разходка до Баняса

Похожие книги